Напразните усилия на простотията
Александър МАРИНОВ
Лъжи, обиди и клюки е имало - в една или друга доза - във всяка предизборна акция у нас, само че такова знамение сякаш не сме следили. Някои партии и претенденти се мятат със злобна пяна на уста като ухапани от мухата це-це. Изпълненията на пълнежа от електорални новобранци могат най-малко да бъдат разбрани - те се пробват по някакъв метод да се покажат, да бъдат с нещо видяни. Но по какъв начин да разбираем фрапиращата (дори по техните стандарти) просташка настъпателност на огромни, уж систематични партии като ГЕРБ и Движение за права и свободи?
На какво разчита някогашният министър председател Борисов, като бълва непрекъснато ред неистини, ред обиди, ред обвинявания - може би счита, че това е единствения метод за политическо преработване? Дори Движение за права и свободи, по традиция сдържани, са се разпасали. На този декор Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ са избрали най-хубавото държание предвид на ситуацията си - просто си траят, т.е. не вършат акция и по последни данни сякаш това им носи някакви плюсове, или най-малко минимизират вредите.
Безпристрастният разбор на хода на акцията и електоралните настройки обаче демонстрира, че най-вероятният резултат от напъните на нападателната политическа дивотия ще бъде нещо от рода на “А нека, но едва ли ”. Причините са няколко. Те не са сложни за идентифициране, само че за задачата би трябвало да си прочел повече от една книга.
Първо, ГЕРБ и Движение за права и свободи са
трайно закарфичени в хербария
на политическото отричане. Те са разпознати от болшинството българи като “обществен зложелател № 1 ” и смяната на това (основателно) отношение може да настъпи (ако изобщо това е възможно) по всеки различен метод, с изключение на с нови неистини и нападки към съперниците. Възприетата линия на нападателно държание единствено утежнява ситуацията им. Понякога късата памет на обществото оказва помощ да избледнеят греховете на дадени политици и партии, само че тази политическа отминалост не тече, когато непрестанно напомняш за себе си по метода, по който в притчата магарето решило да се показа пред падишаха. Например към този момент знаем задоволително за мащаба и практиките на следен избор, които най-малко в някаква степен бяха лимитирани благодарение на машинното гласоподаване и ефикасната интервенция на МВР; на този декор воплите на две партии, че се репресират техните деятели (разбирай - купувачи на гласове) няма по какъв начин “да заловен дикиш ”.
Второ, днешните политически хулигани очевидно не са чели или не са разбрали приказката за лъжливото овчарче. Борисов към този момент е намерил място във всички енциклопедии на
екстремалната политическа логорея,
само че настойчиво продължава да се бори за нови и нови “рекорди ”. Към издадените два тома с негови “бисери ” явно скоро ще се прибави трети, тъй като някои от новите му сентенции безусловно би трябвало да бъдат увековечени. Достатъчно е да напомним неговото заявление, че е построил “половин милиард километра пътища ”. Последното му лъжливо изказване обаче, че в България се слагат ваксини с изминал период на валидност, може да му донесе освен подбив. Европейските здравни управляващи и политически фактори сигурно ще погледнат на тези слова не с присъщото благодушие, с което българската прокуратура гледа на някои човеци.
Ако перифразираме заглавието на известната пиеса на Дарио Фо, българските политици би трябвало да проумеят смисъла на рекомендацията “Лъжи по-малко! ” Или най-малко да се стремят да заобикалят неистините, които могат елементарно да бъдат разобличени. А също по този начин, да не се пробват да упрекват другите в неистина, в случай че сами са били разобличени като лъжци. Като някогашният здравен министър Костадин Ангелов, който в последните седмици от работата на кабинета на ГЕРБ през февруари-март т.г. бе неведнъж хващан от публицисти в изкривяване на истината (относно “уникалния български модел на ръководство на рецесията ”, “последователната политика ” за стягане и разхлабване на здравните ограничения, мястото на България в европейските ранглисти по смъртност и заболеваемост, хаоса със “зелените ” имунизационни коридори и т.н.)
Трето, нападките и обидите към политическите съперници са освен дебелашки, а
показват очевидна неначетеност.
Да вземем повтаряното като мантра обвиняване към президента Румен Радев за “вдигнатия пестник ”. Тази опорка на представителите на ГЕРБ и на инициативния комитет на Анастас Герджиков издава не просто некомпетентност по отношение на езика на жестовете, употребени от специалности, чието практикуване е обвързвано с риск и кураж. Става дума за елементарна “тъпота с влзом ” (по израза на Илф и Петров), тъй като и най-елементарното търсене в Google незабавно вади “юмручни фотоси ” на международни водачи, включително на американските президенти Байдън и Обама. Още по-смешно е обвиняването на еднокнижен някогашен министър председател с присъщ каруцарски език към ученик на Харвард, че е “прост ”, допълнено с обяснението за какво няма да одобри поканата за спор по тематиката - “И на мене ми се рита с ПСЖ, но... ”
Четвърто, прекомерно явна е
насочеността на крайната експанзия
към избрани лица, граничеща с патологична обсесия. Набезите на простащината са доста тясно фокусирани върху президента Радев и водачите на новата партия “Продължаваме смяната ”. ГЕРБ и Движение за права и свободи изцяло не помниха останалите си политически съперници, което демонстрира къде ги “стяга чепикът ”. Отказът от някаква мяра и от най-малко прочут баланс в нападките обаче издава същинските цели. Друг е въпросът, че някой “пиар Бойко ” или “пиар Мустафа ” им е дал неприятен съвет. Добрата политика се нуждае от неутрален съвет, а не от настървен слугинаж.
Едно наскоро извършено изследване тества отношението на гласоподавателите към някои квалификации, използвани от фанатичните гербаджии по отношение на Румен Радев, като “зелен чорап ”, “шофьор на аероплан ” и “диктатор ”. Оказва се, че цитираните изразни средства харесват “напълно ” на 8 на 100 от интервюираните, а “донякъде ” - на още 11 на 100. Друг прорез демонстрира, че 93 на 100 от тези фенове на изящната книжовност са твърди гласоподаватели на ГЕРБ. Иначе казано, простотиите на водачите им са мед за душата на едно най-тясно електорално ядро и отблъскват всички останали. А даже и в ядрото има прочут негативен резултат - към 5 на 100 от деклариралите, че ще гласоподават за ГЕРБ на парламентарните избори в това време ще поддържат Радев на президентските.
Ефектът от вакханалията
на политическата дивотия е пределно явен: обругаваният Радев е на косъм от победа на първи тур (стига да се доближи изискваното равнище на активност), а преднината му е смазваща.
Крайно време е да се разбере, че тактиката “Ако прогоним отвратените, ще остане повече за нас, отвратителните ” към този момент не работи в България. Защото болшинството от отвратените от корупцията, злоупотребата с власт, неграмотността и политическата нецензурност нямат желание да си потеглят. Те не могат и не желаят да живеят както преди. Какво значи това определение, прочелите повече от една книга добре знаят.
Лъжи, обиди и клюки е имало - в една или друга доза - във всяка предизборна акция у нас, само че такова знамение сякаш не сме следили. Някои партии и претенденти се мятат със злобна пяна на уста като ухапани от мухата це-це. Изпълненията на пълнежа от електорални новобранци могат най-малко да бъдат разбрани - те се пробват по някакъв метод да се покажат, да бъдат с нещо видяни. Но по какъв начин да разбираем фрапиращата (дори по техните стандарти) просташка настъпателност на огромни, уж систематични партии като ГЕРБ и Движение за права и свободи?
На какво разчита някогашният министър председател Борисов, като бълва непрекъснато ред неистини, ред обиди, ред обвинявания - може би счита, че това е единствения метод за политическо преработване? Дори Движение за права и свободи, по традиция сдържани, са се разпасали. На този декор Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ са избрали най-хубавото държание предвид на ситуацията си - просто си траят, т.е. не вършат акция и по последни данни сякаш това им носи някакви плюсове, или най-малко минимизират вредите.
Безпристрастният разбор на хода на акцията и електоралните настройки обаче демонстрира, че най-вероятният резултат от напъните на нападателната политическа дивотия ще бъде нещо от рода на “А нека, но едва ли ”. Причините са няколко. Те не са сложни за идентифициране, само че за задачата би трябвало да си прочел повече от една книга.
Първо, ГЕРБ и Движение за права и свободи са
трайно закарфичени в хербария
на политическото отричане. Те са разпознати от болшинството българи като “обществен зложелател № 1 ” и смяната на това (основателно) отношение може да настъпи (ако изобщо това е възможно) по всеки различен метод, с изключение на с нови неистини и нападки към съперниците. Възприетата линия на нападателно държание единствено утежнява ситуацията им. Понякога късата памет на обществото оказва помощ да избледнеят греховете на дадени политици и партии, само че тази политическа отминалост не тече, когато непрестанно напомняш за себе си по метода, по който в притчата магарето решило да се показа пред падишаха. Например към този момент знаем задоволително за мащаба и практиките на следен избор, които най-малко в някаква степен бяха лимитирани благодарение на машинното гласоподаване и ефикасната интервенция на МВР; на този декор воплите на две партии, че се репресират техните деятели (разбирай - купувачи на гласове) няма по какъв начин “да заловен дикиш ”.
Второ, днешните политически хулигани очевидно не са чели или не са разбрали приказката за лъжливото овчарче. Борисов към този момент е намерил място във всички енциклопедии на
екстремалната политическа логорея,
само че настойчиво продължава да се бори за нови и нови “рекорди ”. Към издадените два тома с негови “бисери ” явно скоро ще се прибави трети, тъй като някои от новите му сентенции безусловно би трябвало да бъдат увековечени. Достатъчно е да напомним неговото заявление, че е построил “половин милиард километра пътища ”. Последното му лъжливо изказване обаче, че в България се слагат ваксини с изминал период на валидност, може да му донесе освен подбив. Европейските здравни управляващи и политически фактори сигурно ще погледнат на тези слова не с присъщото благодушие, с което българската прокуратура гледа на някои човеци.
Ако перифразираме заглавието на известната пиеса на Дарио Фо, българските политици би трябвало да проумеят смисъла на рекомендацията “Лъжи по-малко! ” Или най-малко да се стремят да заобикалят неистините, които могат елементарно да бъдат разобличени. А също по този начин, да не се пробват да упрекват другите в неистина, в случай че сами са били разобличени като лъжци. Като някогашният здравен министър Костадин Ангелов, който в последните седмици от работата на кабинета на ГЕРБ през февруари-март т.г. бе неведнъж хващан от публицисти в изкривяване на истината (относно “уникалния български модел на ръководство на рецесията ”, “последователната политика ” за стягане и разхлабване на здравните ограничения, мястото на България в европейските ранглисти по смъртност и заболеваемост, хаоса със “зелените ” имунизационни коридори и т.н.)
Трето, нападките и обидите към политическите съперници са освен дебелашки, а
показват очевидна неначетеност.
Да вземем повтаряното като мантра обвиняване към президента Румен Радев за “вдигнатия пестник ”. Тази опорка на представителите на ГЕРБ и на инициативния комитет на Анастас Герджиков издава не просто некомпетентност по отношение на езика на жестовете, употребени от специалности, чието практикуване е обвързвано с риск и кураж. Става дума за елементарна “тъпота с влзом ” (по израза на Илф и Петров), тъй като и най-елементарното търсене в Google незабавно вади “юмручни фотоси ” на международни водачи, включително на американските президенти Байдън и Обама. Още по-смешно е обвиняването на еднокнижен някогашен министър председател с присъщ каруцарски език към ученик на Харвард, че е “прост ”, допълнено с обяснението за какво няма да одобри поканата за спор по тематиката - “И на мене ми се рита с ПСЖ, но... ”
Четвърто, прекомерно явна е
насочеността на крайната експанзия
към избрани лица, граничеща с патологична обсесия. Набезите на простащината са доста тясно фокусирани върху президента Радев и водачите на новата партия “Продължаваме смяната ”. ГЕРБ и Движение за права и свободи изцяло не помниха останалите си политически съперници, което демонстрира къде ги “стяга чепикът ”. Отказът от някаква мяра и от най-малко прочут баланс в нападките обаче издава същинските цели. Друг е въпросът, че някой “пиар Бойко ” или “пиар Мустафа ” им е дал неприятен съвет. Добрата политика се нуждае от неутрален съвет, а не от настървен слугинаж.
Едно наскоро извършено изследване тества отношението на гласоподавателите към някои квалификации, използвани от фанатичните гербаджии по отношение на Румен Радев, като “зелен чорап ”, “шофьор на аероплан ” и “диктатор ”. Оказва се, че цитираните изразни средства харесват “напълно ” на 8 на 100 от интервюираните, а “донякъде ” - на още 11 на 100. Друг прорез демонстрира, че 93 на 100 от тези фенове на изящната книжовност са твърди гласоподаватели на ГЕРБ. Иначе казано, простотиите на водачите им са мед за душата на едно най-тясно електорално ядро и отблъскват всички останали. А даже и в ядрото има прочут негативен резултат - към 5 на 100 от деклариралите, че ще гласоподават за ГЕРБ на парламентарните избори в това време ще поддържат Радев на президентските.
Ефектът от вакханалията
на политическата дивотия е пределно явен: обругаваният Радев е на косъм от победа на първи тур (стига да се доближи изискваното равнище на активност), а преднината му е смазваща.
Крайно време е да се разбере, че тактиката “Ако прогоним отвратените, ще остане повече за нас, отвратителните ” към този момент не работи в България. Защото болшинството от отвратените от корупцията, злоупотребата с власт, неграмотността и политическата нецензурност нямат желание да си потеглят. Те не могат и не желаят да живеят както преди. Какво значи това определение, прочелите повече от една книга добре знаят.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ